Велинград е град в Южна България, втори по големина в област Пазарджик, с население около 25 000 души. Градът е административен център на община Велинград. Образуван е през 1948 г. от сливането на селата Лъджене, Каменица и Чепино.
Велинград е разположен в Чепинската котловина в Западните Родопи. Намира се на 44 км от Пазарджик.
Градът има планински климат, с прохладно и краткотрайно лято, мека и продължителна зима. Валежите са сравнително малко. Велинград е един от най-безоблачните градове в България, а много слънчевите дни през годината гарантират прекрасно време за почивка през всички сезони. Средногодишната температура на въздуха е 9°С. Относителната влажност на въздуха е 75%. Атмосферното налягане е ниско – 693 mm.
Наличието на множество минерални извори са причината за развитие на балнеоложкия туризъм в региона. Велинград е популярен като спа столицата на Балканите и целогодишно привлича туристи от цялата страна и чужбина.
Градът е свързан чрез единствената в България теснолинейна железопътна линия с възловата гара Септември, градовете Разлог и Банско и крайна гара – Добринище.
Карстовият извор „Клептуза“ и едноименният парк в квартал Чепино са предпочитаното място за разходка в града. Голяма част от изворната вода се използва за питейни нужди, а другата част захранва две красиви езера, които се вливат в Чепинска река, а от нея – в Марица и Бяло море. От карстовия извор на юг се простират вечно зелени борови гори, превърнати в естествен парк.
Историческият музей на Велинград, създаден по инициатива на Христо Масларов през 1909 г., поставя началото на музейното дело в Чепинския край. От 1982 г. той разполага със специално построена сграда с обширни и удобни за експониране зали.
Туристите, отседнали във Велинград, често пътуват и до околните селища, където природата е не по-малко впечатляваща.
Местността „Юндола“ е обширна седловинна поляна между планините Рила и Родопи. Мястото е популярен курорт и изходен пункт за туристически маршрути, а в края на всяко лято се провежда събор.
На 18 km източно от Велинград, в землището на село Дорково, община Ракитово, се намира старата българска крепост Цепина. Тя е била в пределите на българската държава в средата на IX век. Външните крепостни стени обхващат площ от 25 дка, а в най-високата част е бил изграден средновековен замък върху площ от 1,5 дка. Външният крепостен зид, е запазен до височина от 6 m, е с дебелина 3 m. В крепостта са открити и проучени останките на три църкви и четири дълбоки водохранилища (щерни), достигащи на дълбочина до 10 m.
В Дорково се намира и палеонтологичен музей, който представя находки от плиоцена, открити в палеонтологичното находище в местността „Елин кладенец“. Това е най-голямото палеонтологично находище на Балканите и втората най-значима експозиция в Европа.